Последен шанс

 

                                                                  

Последен шанс

 На външност влакът не се различаваше по-нищо от другите пътнически. Затова пътникът Жул, който беше пристигнал половин час преди тръгването на влака взе решение да се качи веднага вместо да чака отвън. Влезе в коридора на първия вагон и се опита да отвори първото купе. Не му се отдаде. Купето беше затворено и с пуснати пердета. Опита да се промъкне във второто, третото, мина първия вагон, устреми се към втория и вече устата му раздразнена се обади сякаш имаше шанс да бъде чута от някого.

–        Какво става тука бе!?

–        Реши да слезе. Уви не успя, защото влакът внезапно потегли и дори набра скорост.

Какво ли ставаше тука? Всички купета затворени, пердетата спуснати. Интересно дали някъде имаше отворено купе?

Жул се зае да търси някакво разрешение на възникналия проблем. Учудващо, че влакът потегли доста рано преди уговорения час за тръгване. Най-накрая Жул си отдъхна с облекчение, защото откри, че последното купе е разтворено гостоприемно сякаш само него беше чакало. Надзърна вътре и като не намери никого се настани вътре. Първото, което каза беше:

– Какво пък! Няма нищо страшно.

Едва седнал вратата на купето зад него щракна безмилостно и се затвори. Жул я напъна, но не успя да я отвори.

–        Сега вече започна да става страшно!... Сигурно но следващата гара купето само ще се отвори и ще сляза… -каза на глас за свое успокоение Жул и се успокои на седалката. Вътре в купето имаше само една, което беше доста странно като се замисли човек.

Влакът продължи да набира скорост. Жул беше изолиран в купето, но явно и всички други пътници също бяха.

Този влак не отиваше никъде. Но въпреки това продължи да се носи главоломно напред. За къде ли?

Мина час, два, трети… Влакът не спираше. А и прозорците в купето бяха с такива стъкла, че нищо през тях не се виждаше.

Жул се опита да отвори неговия, но и той беше блокиран.

Внезапно срещу него на стената на купето блесна екран. На него едно по-едно се видяха пътниците на всичките затворени автоматично купета. Във всяко имаше по един пътник или пътничка. Всички гледаха втрещено ставащото. Господин Екранът след като представи визуално всички пътници един на друг и всеки видя с кого пътува, внезапно се изключи. Вместо него горе над вратата на купето, където имаше уредба прозвуча металически безстрастен глас:

–        Драги пътници добре дошли във влака. Вие всички участвате в специална игра. Едно последно раздаване на карти бих казал. Питате ли се, дали сте късметлии ? Това няма обаче нищо общо с него. Запомнете само едно. Един, само един от Вас дами и господа ще слезе от влака. Това ще бъде този, който спечели играта.

–        Всички останали продължават напред. Напред към… Но виждам, че сте разколебани дали да приемете офертата. Някои от Вас дори гледат с недоверие…

–        Погледнете в господин Екран!

В момента, когато той светна всички пътници видяха как пода на едно от купетата се разтвори и мъжът вътре, който не очакваше такова развитие на нещата внезапно пропадна с вик, който вкара допълнително напрежение в останалите пътници.

Веднага след това екранът изгасна. Безстрастния металически глас взе отново думата:

–        Не мислите ли, че бях убедителен достатъчно? Ако има някой от Вас, който се отказва да играе да го заяви веднага!

Така мисля, че ще бъдете принудени да участвате. Залогът е вашия скъпоценен за Вас, живот. Един единствен ще слезе на гарата си… Повтарям този, който спечели играта. Всички други продължават напред към… Да кажем засега към неизвестното.

Веднага след казаното, гласът се изключи.

Всички пътници бяха обхванати от паника. Някои от пътничките се разплакаха. Но милост нямаше за никого.

Господин екранът се включи и пътниците видяха шахматна дъска. Предстоеше турнир. Всеки срещу всеки. Залогът - Победителят слизаше на спирката си. Всички други щяха да продължат да играят. До финала, където влакът щеше да пресече лентата и безстрастния металически глас да каже:

–        Добре дошли… в известното, неизвестно!

Турнирът по шах започна. Първите победители бяха оповестени от металическия глас. Тия, които бяха успели да стигнат до реми щяха да продължат с нови партии докато не стигнеха до победа.

Тези, които бяха успели бързо да победят противника си бяха наградени с храна и кафе. Жул беше един от първите, които заслужиха поощрението. Отпадналите не получиха нищо или само по-чаша вода. Към всяко купе имаше монтиран тоалетен възел без огледало вътре. Единственото утешени на играещите беше Господин Екран, където се разиграваше между отпаднали следваща партия шах.

Всеки пътник местеше фигурите с дистанционно. Компютър избираше кой да играе с белите и кой с черните и срещу кого.

Внезапно екранът угасна. Включи се безстрастния металически глас, който каза:

И така! Понеже една от участничките в турнира отказа категорично да продължи играта ще видите наказанието, което ще последва всеки един от Вас взел погрешното решение.

Екранът светна. Показа се купе, в което жена на около петдесет години напразно се опитваше да се задържи на единствената закачалка вътре. Под нея подът беше зейнал като паст на звяр очакващ плячката си. Чакането не продължи дълго. Чу се сърцераздирателен вик за помощ. Последва го крясък и жената се предаде… Падна в разтворената уста на пода и изчезна завинаги от очите на стресираните играчи.

Веднага след станалото, купето придоби нормалния си вид, като подът се върна на мястото си.

Прозвучаха викове за помощ. Дори плач и хълцане също.

Металическият глас, изключил господин Екран се обади:

Приканвам всички останали играчи да продължат турнира без да чакат повече! Видяхте какво се случва с непослушните играчи. Така, че искам от Вас да се съсредоточите. Може би, вие „Ти“ или „Тя“ ще имате късмет, който ще Ви чака на вашата гара. Така, че не губете време, защото влакът също бърза за крайната си спирка.

Спасението е близо до Вас, дами и господа. Дебне ви!

Екранът се включи и турнирът продължи. Всеки срещу всеки!

Следва:

В. Софин 6.03.2025год.