Ще си почивам в службата!

Най- после с триста зора Хари, намерил връзки и взел дълго чаканата заветна карта за море. Точно седем дни. Пари за повече той нямал, пък и все пак било криза. Потривайки доволен ръце, съобщил радостната новина на брачната си половинка.

-Е Хари, най-после доживях и аз на стари години да помириша морето! Почти бях свикнала с мисълта, че сбъдването на мечтите става само на сън.

-Един път и ти да останеш доволна скъпа! –отвърнал доволен от себе си  Хари.

Стегнали багажа, хванали бързия влак и рано на другата сутрин пристигнали на морето.

Едва настанили се в старото износено бунгало, решили да отидат на плаж, въпреки, че били изморени от пътуването. Гледат пясъчната ивица заградена. Не стига това, но и нагъл контрольор поискал пари за билет на плажа.

-Ама, че работа! –възкликнал недоволен Хари. –Още не сме дошли и започват вече да ни доят. Ние да не би да сме милионери!? Кога стана така, че да се топнеш в морето струва пари!?

Но въпреки протестите се наложило да платят входната такса и най- после успели свободно да стъпят на горещия пясък, който безмилостен ги захапал по-изнежените ходила. Опънали чадъра, постлали старото одеяло, отдавна слънце не видяло и полегнали изморени, на морския бряг. Гледа Хари, хора всякакви. Най- вече погледа му бил привлечен, от стройни госпожици с изрязани бански, които се разхождали невъзмутимо покрай морския бряг. Застаряващи плешиви чичковци, зяпали неуморно в тях, мислейки  за отдавна избягалата си младост. Направо си личало, че просто лигите, аха да им потекат. Внезапно съпругата видяла унесения поглед на Хари и му креснала:

-Какво зяпаш бе? Не си ли виждал гола жена?

-На това скъпа му викат монокини! –посочил Хари една госпожица, без горнище на банския, която била вирнала към небето прелести и невъзмутимо се печала на пясъка.

-Я нашия Хари! Ти си бил образован бе! Не знам и не искам да зная какво му викат. Виж го ти, дъртия пръч, как се е наточил! Не те ли е срам бе! Та това са деца! –яростно отрязала мераците на нашия човек съпругата.

-Все пак скъпа, аз все още се чувствам млад! –отвърнал Хари недоволен, че отклоняват гладния му поглед другаде.

-Да бе! Не виждаш ли, какъв си чичко!? С увиснало бирено коремче и вече почти оплешивял! –парирала мераците на Хари съпругата.

-Чичко, чичко но той знае, може всичко! Защото е Лисичко! –отвърнал в рима нашият човек.

-Я стига глупости! Писна ми от теб! Казала съпругата. –Ето дръж, това е крем против изгаряне. Хайде сега да те видя! Бързо намажи гърба ми, че в тази жега, човек почва да се пържи в собствената си мазнина.

-Готово скъпа! Веднага! –проявил съчувствие Хари и почнал да втрива крема в затлъстялото тяло на съпругата. Маже и зяпа! Зяпа и маже! Пък току тихо въздъхнал мислейки за отдавна избягалата своя младост.

-Е да бях поне с двадесет години по-млад! –ненадейно и за самия него се отронили като пожълтели листа думи от устата на Хари.

-А бе, аз този твой мерак, ще го излекувам да знаеш!  -заканила му се брачната половинка.

-Е скъпа, ти все викаш по мен. Остави ме, поне веднъж да се насладя на почивката, която все пак чаках достатъчно дълго време. Цели двадесет и три години!

-Не ме скъпосвай, а давай да си вървим в бунгалото! –Не издържали нервите в съпругата и наредила на Хари да се прибират.

-Но скъпа! Все още е рано! Виж колко много хора още щъкат по пясъка!

-Не е рано! Никак даже! Стягаш куфарите и се връщаш обратно! –рекла съпругата на Хари.

-Това пък защо? Нали току що пристигнахме!

-Вярно но Хари забравих, покрай суматохата за картата и почивката, че в къщи те чака работа. Преди малко когато беше в морето ми се обадиха по джиесема. Докарали са дървата за зимата. Знаеш трябва да се нарежат, нацепят и подредят!

-Защо точно сега скъпа!? Нали ще ни изгори картата! С толкоз труд и даден рушвет беше взета! Цялото ми старание, било напразно!

-Не бой се Хари! Зет ти, дъщерята и внуците, ще дойдат да хващат тен. А ти, то се знае работа те чака! Видя морето. Помириса го. Пипна пясъка. Стига ти!

-Значи се прибираме а? –недоволно промърморил Хари.

-Прибираш се ти! Аз оставам!

-Но как така?

-Нали трябва да гледам внуците тук, за да може младите да се порадват на живота –казала на Хари съпругата. –Че той и без това е кратък!

-Но аз скъпа, какво ще правя без теб?

-Нали ти казах! Ще работиш! Сега ще ти приготвя списък, какво трябва да свършиш. Прибера ли се от морето, мисли му! –заплашила съпругата нашия отчаян вече човек.

-Но нали съм в отпуск? –опитал се да спори Хари.

-Точно затова! На такива чичковци като теб отпуската е за работа. Знам аз, с труд най- добре ще си починеш. Всички тези помисли за голотии, ще изчезнат от олисялата ти без коса глава. –сложила Хари на място съпругата и му забранила повече да говори в нейно присъствие.

Поел просълзен към дома си Хари. Запъшкал на висок глас сам в купето на влака.

-Ох, защо ли трябваше да взимам карта за почивка! Не било нужно и в отпуск да излизам! То почивката явно е само за младите. Догодина ще си зная. Никакъв отпуск! Никаква карта! Все пак и аз съм човек! Ще си почивам в службата!

В. СОФИН