Възникнало спонтанно като забавление киното непрекъснато ни
удивява с непрекъснат поток от емоции. Показва на всички нас хората информация за света, чувство за добро и
зло.Създава неповторима илюзия, която
запълва екрана изпъстрен с красота от звуци и картини. Днес за съжаление в
малките провинциални градове и села няма кино. Сградите приватизирани се
използват за други цели. Някои от тях дори са оставени на само - разрушение.
Безмилостно времето в което живеем днес спомогна за това. След като видеото
излезе на мода, почти всеки започна да гледа филми в къщи. Хем по удобно, хем
спестяващо пари и време. Разменяха се закупени преведени на един глас филми на
касети. Бит пазарите бяха люлка на многобройно внесените у нас нелегално ленти.
После лека полека, като всяка мода еуфорията спадна. Кабелната телевизия с многобройните си програми
довърши започнатата революция срещу
киното. Единствено големите градове успяха да запазят магията. Магията да се
ходи колективно на кино, както преди. Заедно с много непознати хора до нас, да
чувстваме, изживяваме истински емоции в
големия затъмнен салон.
Провинцията, в която
с нетърпение се чакаше да пристигне нов филм за да се гледа от всички обичащи
киното опустя. Преди хората общуваха навън. Излизаха вечер след работа на
разходка. Така нареченото тогава „движение”. Пиехме по-кафе с приятели или
приятелка. После всички заедно събрани пред киното дискутирахме видения на
афиша филм, спорейки дали ще се окаже интересен. Понякога киносалона се
оказваше препълнен. Потопени, удавени в магията на необикновеното ние се
понасяхме за час и половина зяпайки, невероятните картинни пейзажи, които
жертвоготовно киното ни поднасяше на тепсия. Почитатели на индийското кино
тръпнеха пред екрана показвайки лични емоции. Едни плачеха, други се смееха. С
успех киното успяваше да изкара на светло чувства. Успеехме ли да се вживеем в
драмата, на героя, да вникнем в съдбата
му, да помечтаем, значи сме докоснали онова недостижимо нещо което ни прави
човеци. Култура, начин, поведение – всичко това ни осигурява то киното! Имаше
младежи, които по-време на любовен филм, подсвиркваха недоволни от поредната
изрязана сцена. Но така с успех развиваха мисълта им, карайки ги да мечтаят за
невидяните кадри. Един вид нашенецът се ограмотяваше. Пълнеше душата си с
различни чувства –букет от емоции, достъпни тогава за всички които обичаха
истински киното. Влюбени двойки седнали на последните редове в затъмнения
салон, разменяха нетърпеливо целувки. Хванали гордо момичетата си за ръка
младежи, се разхождаха пред киното след прожекция. Споделяха преживяното пред
екрана, спореха вживяваха се! А днес
какво? Всеки сам у дома гледа телевизия. Съпругата любовни сериали. Съпругът
спорта и новините. Децата в плен на интернет. Нима е интересно? Изчезна
истинската романтика, мечтата да общуваме по между си полека се стопява. В
големите градове, където все още съществува то, киното често е недостъпно за
обикновения безпаричен нашенец. Колко от нас, ще си позволят лукса, да платят
билет за пътуване до София и билет за филм. Много малко! Вярно е и друго.
Родните читалища, предлагат от време на време глътка въздух, позволявайки ни да
се докоснем до другата магия – театъра. Дори понякога на посещение идва и цирк.
Но кино няма! Няма и движение! Къде да ходят младежите? По –кръчми. Нима това е
то истинското чакано бъдеще!? Да се хвалим като нация, колко много ни бива, в
пушенето, алкохола. А чувствата? Те са притъпени. Мнозинството стигнало теглото
търси начин да оцелява. Как да мислим днес за забавления!? Киното се бореше
успешно със самотата. Помагаше събираше хората. Показваше красивото.
Предизвикваше размисли, дискусии. Вечер лягайки си след посещението в
киносалона, ние отново припомняйки си видените кадри, изживявахме мъката или се
радвахме на щастието стигнало любимите ни герои от екрана. Вярно киното е една
голяма илюзия, но поднесена с вкус. Взирам се в старите филми от 20 век.
Сравнявам ги с новите. Чувствам как истински с неподправен талант отдавна
напуснали живота артисти оживяват пред мен, показвайки завидно умение, което
бих казал днес липсва на повечето техни млади колеги. Това е така, защото вече
с помощта на компютрите и специалните ефекти все по малко работа остава за тях.
Вярвам и зная, че на всички нас липсва то. Истинското кино,
което ни вълнуваше, запознаваше. Умело то ни даваше сила да бъдем не само хора,
но и истински любещи живота човеци!
Васил СОФИН
Няма коментари:
Публикуване на коментар