Умението да се краде с поглед!

Бих казал, че всеки един от нас, умее да краде с поглед. Зазяпани във витрина за храна, ние неминуемо поглъщаме и преглъщаме видяното. Дори ръцете не издържат, а вадят почти празната кесия и търсят с надежда, повече пари за да угодят на очите. В планините на разходка, с бодра стъпка и походка се опитваме да крадем впечатляващи прекрасни гледки. Запечатани завинаги у нас, те изникват понякога внезапно пак връщайки ни в незабравимия изживян стар спомен. Мъжката половина на човечеството, изкушена от женската успява всекидневно да краде от неповторимата красота на българката. Понякога  хванати в капан от мрежата на случайно срещната чаровна дама, ние мъжете успяваме жадно, дълго време с поглед да следим отдалечаващата се грация. Целта ни е, колко се може повече да окрадем от събитието и го заключим само за себе си. Жените макар, че не го признават също се опитват да запазят спомен за срещнат впечатляващ красив млад мъж. И когато всички заедно успеем, виждайки се един други взаимно, да окрадем от срещата си, ние запазваме впечатлени преживяното завинаги.

Политикът пък,  с особен поглед също, посредством впечатляващи думи краде овации от аудиторията. Омагьосани хората се лъжат, вярват му и гласуват. Приватизирал с талант за момент душите им в своя полза той с успех гради личното си благосъстояние. Дори  недоумява срещу мнозинството-„ Какво ли пък толкова искат”. А то  излъгано за пореден път, все мечтае за  светъл и по- добър живот.

Когато четем интересна книга, също успяваме да крадем неволно прочетеното. Обогатени, усетили чувства с преживяни нови емоции, научаваме доста неща за заобикалящият ни свят. Трупаме спомени, които съхраняваме скрити в нашата банка памет. Колкото повече впечатления окрадем от живота, толкоз повече, ние  се  чувстваме обогатени от наученото.Изграждаме се като личности, които вече знаят как да борят неправдите в света, които тровят душите на мнозинството желаещо да живее добре.

А когато решително стъпим изкушени в театрален салон,  успяваме неизбежно да задигнем впечатления от актьорската игра. Ръкопляскайки на края на представлението, прибираме в дълго срочната си памет преживяното..

Освен очите, които алчно крадат всичко до което се докоснат, също и нашия нос се включва активен в приватизацията. Преминаващите покрай него впечатляващи аромати успяват да го изкушат и привлекат вниманието му. Вдъхнал от мириса на свежи цветя носът се опитва да окраде и запази завинаги спомена за себе си. А дори и да забрави, когато ароматът отново го удари, пак щастлив ще се усмихне, връщайки времето назад.

Благодарение на зрението и на нашия нос успяваме да изкушим и ръцете си, които не издържат. Те искат да докосват, да прегръщат нежно! Да галят! Да обичат! И всичко това е с цел, да окрадат спомена завинаги за себе си. Не случайно красивото, уникалното в заобикалящата ни природа, привлича неудържимо. Омагьосани краката сами се спират. И те също се включват в унисон с очите, носа и ръцете. И как да отминат!? Изкушени от видяното, ние хората не можем да устоим на повика на заобикалящата ни природа. Затова и разбира се крадем! Понякога неволно, но в повечето случаи го правим доброволно. Изглежда човек, така е устроен. През целия си живот да краде. Краде спомени, които осмислят съществуването му в този невероятен свят! Без тези преживени емоции живота би бил прекалено скучен и безрадостен.Затова умението да се краде с поглед, да се докосва и усеща целия свят си заслужава. Вниманието на всички земни същества волю или неволю е пленено от красотата на заобикалящата ни чувствена  любов!

В.СОФИН