Всекидневно у нас се говори и спори за правата на човека.
Има ли, или не, такива в България? Изглежда за нас, важи правилото да мълчим,
ако не, може да пострадаме. Безспорно имаме
голямо право, да си плащаме данъците! Ако не сме придобили статут на обирджии,
нямаме право да крадем. Рецидивистът, който е превърнал това в занаят, може да
изнесе цялата наша покъщнина. Но ние, обикновените абсурдистанци нямаме право
да защитим собствеността си. За да не
обидим майстора апаш, имаме право лично да изнесем, каквото притежаваме, защото
той, ако падне по стълбите с телевизора ни, може да се нарани. А след това,
ползвайки правата на човека, ще каже в съда, че ние сме го блъснали нарочно. И
в такъв случай в крайна сметка, нас ще осъдят, а крадеца отново ще притеснява
собствеността ни. Полицията в Абсурдистан има право да задържи престъпника за
двадесет и четири часа в ареста. Съдията също позовавайки се на закона, е в
правото си. Срещу внесена определена сума за гаранция, той го пуска веднага на
свобода. А ние обикновените абсурдистанци, пострадали от посегателството на
хора, които имат вкус към чужди вещи, имаме право да познаем нашата
собственост. Тя ни чака задържана /арестувана/
в полицейското управление. Но уви нямаме права!
Въпреки, че притежаваме документ за лична собственост за намерената вещ,
ние нямаме право да си я вземем. Тя се оказва доказателството с което уж, ще
осъдят престъпника. Да но пуснат на свобода, крадецът отново посяга. Пак го
хващат и пак се измъква от лапите на правосъдието. И така до безкрайност, като
през това време ние, нещастните абсурдистанци се мъчим законно да си върнем
собствеността. Уви не може! Малцинствата живеещи на територията на Абсурдистан,
имат права, да не плащат данъци и да взимат неограничено социални помощи.
Обикновеният човек у нас, няма такова право. Държавата има право да отнеме
дома ни, но няма право да ни защити, нито пък ние имаме такова, че да искаме
нещо. Може да чакаме до безкрайност, но никой нищо не ще ни даде, освен
политикът някой лев,по-време на избори. Тогава той загрижен ни изслушва, обещава,
но след ката бъде избран заявява, че
няма право да облекчи положението ни. И това е така, защото политикът е човек
зает с безкрайно много работа, от която разбира се го боли глава.
Пенсионерите в Абсурдистан имат право на пенсия, но нямат
права тя да се увеличава.
Болните у нас са с права да лежат в клинично заведение,
където ще се грижат за тях. Но нямат право да се оплакват, че нямат пари да си
платят лечението.
Луди шофьори имат право да карат с безумна скорост
по-износените автомобилни пътища на Абсурдистан. Дори да прегазят някого от нас, ние оцелелите от
произшествието нямаме права да се оплакваме, защото всички знаем, че в повечето
случаи шофьорът се измъква с условна присъда. Докато ние оставаме инвалиди от
неприятната среща, завинаги. Като такива имаме право на инвалидна пенсия, но
нямаме права да разхождаме количката си, защото в повечето случаи за нея
липсват пригодени условия. Те са достъпни само за здравите.
В парламента ни, политиците имат право да се карат и обиждат
по-между си. Но ние със съседа нямаме такова. Идва бързо повикана полицията и
докато решим да дадем някакво обяснение, ни закопчават с белезници. Прочитат ни
правата, казват ни да мълчим и ни отвеждат на топло в управлението..
Земеделските земи, които притежаваме са с права, за да ги обработваме.
Но нямаме право да ги пазим, защото ако нараним крадеца, ще влезем ние в
затвора. Той спокойно може да обере посадения зеленчук и извади до шушка
картофите от нивата ни. Ние ако решим да се съпротивляваме може да отнесем непредвидени
поражения по кожата си.
Дори нашите деца, младите абсурдистанчета имат право да ни
обиждат и ругаят.за всичко, което не им е угодно. Ние родители, учители, баби и
дядовци нямаме права да се защитим. С пръст не можем ги пипна! Или както е
написано в библията: Ако ни ударят по-едната страна, имаме право да сме любезни
и да подложим и другата на удар. Но нямаме права да се защитим. Защо? Защото
по-закон държавата е тази майка/мащеха/, която ни защитава. Да но само на
книга!
В тази наша, мила
родина Абсурдистан, нямаме право дори да
умрем, защото преди това трябва да сме успели да внесем надгробната си такса.в
общината. Все пак тя не е милионер! Трябва някак си да се издържа! Двадесет и пет
години ушите ни бяха проглушавани, че сме в правото си да чуем истината. А тя е,
че някога все пак ще се оправим. Но ни беше забранено правото да питаме: „Кога
ще стане това?” Когато цъфнат налъмите, или когато не остане нито един от нас
обикновените българи на които се крепи все още държавата ни. И така, накрая стигаме
до правото на парите. Хората с повече капитал имат право да увеличават
приходите си. Ние обикновените безпарковци сме в правото си за работа, но без
права за достойна европейска заплата. Дори липсва право за лихва, която би
трябвало да получим, щом като работодателят не изплаща на време мизерната
заплата. Уви живеем в държава Абсурдистан! Накрая все пак, става ясно, че у нас
управляват и имат права „Силните на деня” с парите, а другите нямат право на
нищо. Или имат !? Отпуснали са ни
единствено права с които можем да подсмърчаме тихо докато ругаем всичко
не легитимно, ставащо у нас.
Няма коментари:
Публикуване на коментар