На футболен мач

Как би изглеждал неандерталец попаднал случайно на футболен мач? Един такъв човечец живял на далечен самотен остров. Там разбира се липсвала цивилизацията. Нямал никакви комуникации с външния свят. Единствено което имал е приятел капитан, с когото у дома си вършел търговия. От разказите му научил, че има такава игра наречена футбол. След негова молба бил, транспортиран с кораба до Бразилия, където в този момент се провеждало световното първенство по-футбол. Придружен от капитана нашия неандерталец видял огромната тълпа, която била тръгнала за стадиона. Съвсем уплашен взел да се дърпа. Било нужно време за да се успокои. Най-после с вещата помощ на капитана бил настанен на пейката откъдето трябвало да гледа мача. Свирнал съдията и дал началото на футболната фиеста. Гледа неандерталецът, как облечени с различен цвят екипи млади хора, подритват кожено кълбо.

-Защо? –попитал той.

-Как защо! Нали играят футбол!

-Защо? –отново учуден задал въпрос неандерталецът.

-Защото трябва да се вкара гол във футболната врата! –обяснил капитана.

-Кой гол, ще вкарат там? –попитал наивно, нищо не знаещ за правилата неандерталец.

-Така се нарича, удара с крак, който ще мушне коженото кълбо, наречено топка във вратата на противниковия отбор! –обяснил търпеливо, отново капитана.

-А добре! Разбрах! –отвърнал неандерталецът, макар, че нищо не му станало ясно.

Долу на терена двама, разгорещени в груба схватка футболисти паднали, след сторен фал от единия.

. –Тия двамата защо се ритат? Не виждат ли коженото кълбо?- не издържал  любопитен неандерталецът и пак се обадил.

-Целта е да се попречи на противниковия играч да вкара гол.

-А онзи човек облечен в черни дрехи, защо свирна? И вади нещо от джоба си! Май държи в ръка, хартия в жълто? И я вдига високо?

С търпение капитанът обяснил всичко на неандерталецът. А той, понеже го хванало срам от толкоз много питания, казал:

-Аха стана ми ясно! – но разбира се въобще не вникнал в играта. И когато най-после, с успех коженото кълбо се мушнало в една от вратите, всички скочили на крака с викове: „Гол!” И „Браво”Нашия съвсем стресиран неандерталец попитал отново капитана:

-Защо?

-Как защо! Нали ти обясних човече! За гола във вратата!?

-Да но защо викахте, крещяхте и скачахте като луди?

-Така е прието! –не издържал капитана и се троснал на неандерталеца.

-А добре! –усетил, че е станал неудобен с въпросите си, нашият нищо не знаещ човек за футбола млъкнал.

В този момент, коженото кълбо влязло в другата врата. Неандерталецът скочил  и викнал:

-Гол! Браво! –и взел да ръкопляска. Но бил неприятно изненадан, когато седящите до него хора скочили и почнали да го бият. С триста зора капитана успял да го отърве.

На излизане от стадиона неандерталецът запитал, защо са го били.

-Защото викаше за противниковия отбор. А така не е прието. Вика се гол само, когато нашия отбор мушне топката във вратата на другите. Ясно!

-Ясно! –отвърнал неандерталецът. Това футбола, било сложна игра!  Играчите се бият, феновете също. Съдиите свирят със свирка! Ръкомахат с ръце и се карат! Нищо не разбрах, но усетих ръцете на хората които ме биха. Мерси капитане, но аз се отказвам от такова бъдеще преживяване. Друго си е на острова! Слънце, пясък, океан и безгрижие! Тука, тука брат си е истинска лудница!

В.СОФИН.