Гражданка от Самоков гнусливо сбърчила нос, щом усетила, че колегата и,
имал невероятната наглост да яде в нейно присъствие шкембе чорба. Попитала го:
-Как го ручаш, това бе?
-Ручам го с лъжица. Кьорава ли си? Не го бодем с вилица!
-Ама я ти викам за миризмата бе!?
-Апетитна нали? –осмелил се самоковецът да похвали вкусовите
качества на шкембето.-Счо не си поръчаш и ти една чорба?
-Я, ке те поръчам тебе! –обидила се колежката му.
-Па мое и мене! Я не съм запет! Нема лошо!-без умисъл
отвърнал самоковеца.
-Простак! – не издържала на напрежението гражданката от Самоков и рипнала чевръсто, от
масата. Оставила сам любителя на шкембето да си довърши деликатно яденето.
-Счо и стая на тая бе!? Нема ли си маж!?-смънкал по нея
самоковеца, поклатил учудено глава и оригвайки се мощно, приключил с обяда.
В.СОФИН
Няма коментари:
Публикуване на коментар