-Хайде плащай по-бързо! Оти клиенти ме чекат.
-Сега бе, чекай! Нали видиш, гледам точно да ги натъкмя.
–отвърнал Ганчо и продължил спокойно да брои стотинките.
-Дай от едрите банкноти! Ще ти върна ресто. –изгубил
търпение изръмжал, недоволен магазинерът.
-Да бе! Да! Знам те аз тебе Гоше… От лани имаш да ми връщаш
пет стотинки… От мене си ощипал пет, от друг десет… И то знаеш, събират се…
-Ти Ганчо цепиш стотинката на две бе! –възкликнал впечатлен
магазинерът.
-Цепя я аз, но и ти Гоше май я цепиш, щом ресто не връщаш…
-Връщам! Връщам но, когато са жълти оти?
-Оти са пари Гоше. Пари които изкарвам трудно. А ти тука
наготово, пълниш джобове –обвинил Ганчо магазинера.
-Който, как го умее Ганчо. А ти щом толкова се стискаш,
стани магазинер бе!
-Ааа! Мерси! Не сакам. Оти да краднем от народо. И он душа
носи…
-Айде бе Ганчо! Оти още се моташ и задържаш
опашката?-измърморил недоволен съселянин клиент, който бързал да пусне овцете
на паша.
-Какви са тия приказки? –обадила се някаква баба, също неиздържала
чакането. -Да не сте у кръчмата та говорите за политика? Я остави Гоше да си
върши работата!
-Върши я он. Върши! Нищо не върши, само прибира не потен
парите на ората. –изсумтял недоволен Ганчо и подал натъкмените стотинки за
сметката. Докато ги връчвал в изпотената длан на магазинера казал:
-Ето Гоше, точно са! Но без ония пет стотинки, дето имаше да
ми връщаш от лани…
-Кога бе Ганчо? Не помним да е имало такова нещо. Да не съм
ти върнал…?
-Ти мое и да не помниш. Но! –чукнал се по-челото Ганчо. Она
главата помни сичко… Даже съм си го записал у тефтеро! –рекъл Ганчо и като
измъкнал доказателството го тикнал в очите на магазинера.
-Е що ке речеш!
-Добре де! Виж некаде другаде да пазаруваш! При мене повече,
не те ща…
-Много важно! Палим колелото и у съседното село при Драго….
-Много ти здраве! –отговорил магазинерът и изпратил прощален
поглед, към излизащия от бакалията Ганчо. –Повече кракът ти да не стъпва тука!
„Е зех ги! Най-после!” –въздъхнал облекчен мислено Ганчо, докато
тътрел крака към къщи.
„Ще зарадвам Галя! Нека знае, че Ганчо лесно не могат, току
така да минат!
В.СОФИН
Няма коментари:
Публикуване на коментар