Млада привлекателна дама по-монокини, бе изложила на показ
гърба си срещу безмилостното лятно слънце. Почти заровила глава в пясъка, леко
вирнала дупе, тя се опитваше да чете, някакво криминале.
Зазяпан в прешлените на гърба и Гунчо, безработен млад
ерген, който случайно минавал съвсем наблизо, бе спънат от подложен сръчно
крак. Без да може да се задържи той рухнал изненадващо върху дамата
по-монокини. Неочакваното нападение на Гунчо успяло да я хване неподготвена,
защото тя изплашено изкрещяла. Той от своя страна скочил бързо на крака и
почервенял от срам, започнал да се извинява.
-Госпожице, извинете ме! Спънаха ме!
Изправила достойно гърди с настръхнали от възмущение
връхчета дамата отвърнала с висок леден тон:
-Ще те спънат!? Как пък не!? Нарочно падна върху мен.Животно!
-Ами… Май то, всички сме такива… -не довършил Гунчо, защото
момичето го прекъснало:
-Мисли само за себе си! Животно такова! –още повече се ядосала
дамата и щръкналите връхчета на гърдите и вперили обвинителен поглед във
влажните ококорени от изненада очи на Гунчо.
-Какво зяпаш бе! Гърди не си ли виждал? –извисила високо
възмутен глас дамата по-монокини.
Откровено Гунчо преглътнал събраната слюнка
в устата си и отвърнал:
-Не бях виждал скоро такива… Такива, толкова… Толкова…
възхитителни и така добре оформени…
-Ще те оформя аз, простак такъв! –нервно изкрещяла възмутено
дамата и лепнала здрав шамар на Гунчо. Съвсем отнесен, обаче той не трепнал. Не
трепнал, защото погледът му привлечен сякаш с магнит, не се отделял от бюста на
момичето. Устата му и тя явно впечатлена се осмелила доброволно казала:
-Приятно ми е! Казвам се Гунчо! –и ръката му сама се подала
за здрависване. Ядосана момата лепнала още един шамар на Гунчо и донякъде с
ирония отвърнала:
-Да, пък аз съм Гуна! Да не ме лъжеш за името?
-Да не би ти мене? –вместо отговор попитал Гунчо.
„Я да видя…!” –едновременно и недоверчиво изпуснали еднаква
реплика те. После пак без да искат казали заедно: „Какво?”
В този момент строг глас се обадил зад тях:
-Моля!Личните карти за проверка!
-Да бе вярно! –сетили се двамата. –Личните карти…!
Да но настойчивия глас зад тях безмилостно избучал отново:
-Казах! Личните карти и на двама ви!
Спогледали се Гунчо и Гуна и пред смаяните техни погледи,
израснал сякаш от пясъка служител на закона с униформа и пагони на старшина.
Смълчани и донякъде уплашени подали документите си за проверка.
-Да…! – казал пазителя на реда. –Какво имаме тука…? Нарушаване
на обществения ред. Вие Гуна Петрова развращавате хората на плажа, макар да
знаете, че в разпоредбите е записано, по-монокини е забранено и се полага глоба.
Веднага да се облечете госпожице или ще съм принуден да ви арестувам!
Смутено Гуна преглътнала обидата на полицейския стриктен
служител и като промърморила: „Какво пък
толкоз съм направила?”-се облякла.
-А ти хубостнико,дето налиташ върху беззащитните млади дами
на плажа! –обърнал се старшина Георгиев към Гунчо.- Да видим сега, какво пише в
личната карта! Гунчо Петков! Я виж ти! Гунчо и Гуна! Просто не е за вярване!
–учудил се полицаят.
-Въпреки това, обаче съм длъжен да ви глобя!
-Да но… -опитал се да каже нещо в защита Гунчо, но бил грубо
прекъснат:
-Никакво но, господине! Ей сега ще ви щракна белезниците!
–заканил се старшина Георгиев и посегнал да извърши ареста.
-Исках само да попитам за глобата… Колко?
-Като за вас двамата, петдесет и нито лев по-малко! –казал
старшина Георгиев уверен в себе си и правотата на закона. Вписал в разписката
имената и на двамата и попитал:
-Е? Кой ще плати за неудобството, което причинихте на
плажуващите?
-Аз! –извисил кавалерски глас Гунчо, но после досещайки се
за положението си, с променен и омекнал добавил: -Щях аз, но съм безработен…
Все пак оказало се, че Гуна е с добро сърце, защото платила глобата, А ново излюпения и приятел
Гунчо обещал да върне парите, когато
може. На сбогуване старшина Георгиев козирувайки казал:
-И друг път да не се разправяте на плажа! Защото следващия
път, ще лежите в ареста!
Така Гунчо млад безработен ерген срещнал Гуна Петрова за
която по-късно успял да се ожени. Не знам, но може би подложения нарочно крак се е оказал съдбоносен и за
двамата. Все пак съдбата май, си знае работата, разделя, но и събира. Особено влюбените!
В.СОФИН
Няма коментари:
Публикуване на коментар