РЕШИХА!

      Е най-после! Решиха и ни нарешиха! Шестдесет и пет годинки! Когато нашенецът успее да ги навърши, ще дочака лелеяната пенсия. Въпросът, който измъчва всички нас обикновените българи на чиито рамене все още се крепи държавата е, че това ще бъде подаяние, с което изобщо няма да се живее спокойно. Отдавна превърнати в рая, която търпи некадърни хора да го управляват народът ни, се задъхва. Безработица, високи непосилни данъци, ниско заплащане и дори липса на такова понякога. Не можем дори да се лекуваме безплатно в болниците, защото здравното осигуряване не дава нищо гратис. Почти всичко ни е отнето. Усмивката стрита на прах и вятърът отдавна вече я е отвял някъде другаде, навярно в чужбина откъдето се присмиват на нашето търпение. Притеснени нашенци често изпушват.  Посягат към дрогата, не се колебаят, дори за миг и от убийствата. Съвсем сигурно е, губим човешкото в себе си. Превърнати от новата система в отявлени егоисти, ние се мъчим да оцелеем на всяка цена.

Да ама не!? Четиридесет годинки трудов стаж! Кога ще ги направим? Как кога!? На кукуво лято! Без действаща икономика в полза на държавата, а не само за чужди удобни някому интереси, едва ли ще се получи нещо хубаво, за всички нас. Да но кой го е еня за обикновения беден и вечно гладен, едва дишащ човечец? Нека тъне в мизерия! Нека бъде необразован! Нека се изселва в чужбина!

Буренясва милата ни държава, също като душите ни в които са покълнали плевели.  Лека полека земята, ще бъде разпродадена почти без пари на вечно алчни хора с интереси които винаги ще работят  в ущръб на обществото ни. Утре у нас няма да остане, дори място за гроб! Всичко изтрито! Унищожено!

„Носете си новите дрехи момчета!” Имаше някога такава песен. Падаме на улиците, както вървим и нищо не пестим, защото просто няма какво! Песента е, актуална особено днес.

Справедливост! Да има такава дума или по-точно имаше. Днес уви е заменена с „чичко Паричко, който купува всичко!” Чест, доблест и някогашната скромност, която красеше човек.

Правосъдие! Какво безразсъдие!  Бандитите дишат във врата и на последния честен човек и го заплашват. Карат го да търпи, да се моли, да мълчи и се преструва, че всичко е наред.  Наред пък затова се мъчи безработен, гладен клет!

Закони! Какви? Удобни!

За кого? За мнозинството са писани. Но обслужват шепа хора, дърпащи конците на всички нас, които искаме справедливост и добър живот. Върви, че живей българино! Живей! Като червей се мъчи, извивай снага на сухо. Влага няма и в очите вече. Не остана!  За съжаление единственото право днес което съществува е, да ритнем камбаната.

Че то пенсия и без това, кога ще да вземем!?  Поне босилека, безплатно! Едва ли, когато на власт е чичко Паричко, който граби и изсмуква всичко!

В.СОФИН