Роса разпръсната на дози
в сутрешния вкус омаен,
смесен с мечти от рози -
остава в паметта ни траен!
Танцува въздух в светлината,
капчици блестят в тревата!
С усмивки чисти по лицата,
са разтворили очи цветята!
Видяла горска гръд,
дремеща поела път –
Луната скрива плът,
зад яката планинска твърд!
Вкусът на утрото безкраен,
неуморно пеят птици.
В земният ни рай омаен,
пърхат пеперуди и мушици!
В.СОФИН
Няма коментари:
Публикуване на коментар