![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEj3K9UNxmIxBGjNsRR7tKT-vRbQQQhA2rip6mrDM7yVkcigSYry_7eMaXCr5Rd5WS9VmXVx-1nEujhBig87L9dVICJzU3iLlMsGjHSMkDGxUaIOfBKwAdRgiep38eABz9-A1ti0NgCEMA/s400/images.jpeg)
-Чекам да узрее плодо на дървото! –отвъртал Геле и засукал
побелял мустак.
-Ама нали она, сега е цъфнала!? Има много да чекаш! Да не би да я вардиш от Асанчо циганчето?
-Не! Чекам я, за да оберем, аз джанките. Та друг, да не ме
превари.
-Ами ако не узрее?
-Как нема да узрее, бе Груйо! Нали я вардим! Нема начин да
откаже... Че зрее и после, право у бидоно... А ти, да те питам, дека си пойдел?
-Па тука... –смутолевил гузно Груйо и добавил:
–При тебе, да сечем
джанката... –и за доказателство извадил брадвата скрита до тоя момент в чувала
на колелото му.
-А не мое...! Не мое, Груйо да сечеш джанката!
-Е оти бре? Нали не е твоя? Ей сега, ке я клъцнем... –рекъл Груйо
и пристъпил решително към Геле.
-Нема да те черпим ракия да знаеш... –провокирал го Геле.
-Е щом, ке черпиш, па мое и да я оставим... Но само, ако
черпиш...!
Веднага след проведения диалог двамата се отправили в
кръчмата да пият. Докато се гощавали един друг, покрай джанката минал Асанчо и
я клъцнал. Оставил долу на земята само цъфтящите, окастрени клони.
Пийнали и развеселени Геле и Груйо, тръгнали да видят, дали джанката е узряла вече.
-Я нема я! –продумал слисан Груйо.
-Верно бе! Нема я! –проплакал Геле. –Защо ли те послушах...?
Докато сме пили, она е побегнала...
-И дека е ойдела, бе Геле?
-Дека! Па на Манго у печката... там! Язък за убавата ракия! –затюхкал
се отчаян Геле. –Убаво си виках, да я пазим... Ама ти, не да пиеме, та да
пиеме!
-Е, щом е така, тоя път, я ке черпим! –рекъл утешително
Груйо и повел Геле към кръчмата, та да си допият.
В.СОФИН
Няма коментари:
Публикуване на коментар