когато слънцето изгрява
и облизва върховете вкусни
от росата, дето се
явява!
Отпивам буквите с очи,
дъждът когато се показва!
Целувката на влюбени горчи,
но словото сладостта, запазва!
От аромата книжен научавам -
колко могъща е сълзата,
която пада, както проумявам,
от очите нежни на жената!
За това обичам и чета -
измъчвам изречения, постоянно.
писаното,макар за някой странно,
за мен звучи, привлекателно, уханно!
В.СОФИН
Няма коментари:
Публикуване на коментар