![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEg4P1yCC-aZJtu2gRjwPQ2KgboeHd3CJUNLCVPWHLsWrP9hwWAK87N7pL2UcwKNb8vGCZdRgZNsOXEPYmsJspT__31gIbeG2g5xKAlLX9LHMXzrb0akWOjgPIpHIVWJWrhWeFK8I1Q5vg/s400/images.jpeg)
-Имаш ли си баджо?
Явно незапознат с табелките, наречени „баджове”, които се
носят отпред на гърдите с името на портиера момчето отговорило:
-Имам! Как да не имам! И снощи с моя баджанак пихме
по-ракия, както всяка вечер след работа.
Шефът се усмихнал и го попитал невъзмутимо:
-Ти да си чул и да знаеш, какво е Баджо?
В тоя момент просветнало нещо в душата на момчето, което
отговорило:
-А-а-а шефе! Ясно! Питате ме явно за Роберто Баджо. Е па он,
не беше ли футболист от националния отбор на Италия? Не го знам лично, но поне съм го запомнил,
някога от световното по-футбол. Беше много атрактивен...
Тука нервите на шефа не издържали и той креснал прекъсвайки
нещастното момче наето за портиер във фирмата му:
-Говедо!
-Къде шефе? Да не се е промъкнало през оградата. –заинтригуван
портиерът се обърнал и хвърлил поглед на двора зад него. Когато не видял нищо
се обърнал и забелязал лицето на шефа, което било алено и мълнии изскачали от
очите му.
-Ама какво...? –попитал плахо той.
-Уволнен си! Това!-креснал шефът.
-Ама нали, вчера ме назначихте?
-Днес те уволнявам за да пиеш ракия необезпокояван с баджанака ти.
-Е аз и без това си я пием! Нужно ли е да ме уволнявате
затова?
Тука вече нервите на шефа ескалирали и той изкрещял на
нещастното начинаещо портиерче:
-Вън! Вън! Вън! Да не те виждат повече очите ми тука...! –и с
нервен жест показал вратата на младия служител.
-Па така каже те шефе... Направо, че не ме искате у фирмата.
Вместо това Вие ме питате за Баджо! Него и децата, от село които играят футбол
го знаят, та аз ли да не го знам...
В.СОФИН
Няма коментари:
Публикуване на коментар