Омесен!

                                                                             Омесен

     Мъжът паднал ниско в женските сръчни ръце се чувства омесен, също като хляб. Опечен, удобно, ухаещ, съвсем сладък, той е с дъх и аромат на отлежало, но не вкиснало вино.  Макар да чувства дълбоко в себе си, че е предал мъжката половина на човечеството и се е превърнал в обикновен, невзрачен мухльо, кавалерът вярва, че обича истински и мъките му; веригите с които е заключен, му се струват леки, поносими и дори съвсем удобни, сякаш разкошни гривни, които го предпазват от нежелано бягство. Бягство от необикновените, сръчни женски ръце, които са го омесили с подходящи подправки и вече печен, сияещ и дори топло ухаещ, той е рожба на любовта. Любовта без която не може, нито кавалера, още по-малко дамата, която дава, но и взима обсебващо сърцето на избраника на когото е оставено единствено правото да обича, при това истински и непоколебимо...!

В.СОФИН