-Дядо ми, лека му пръст доживя до цели 97години. През целия
си живот се опитваше да свърши всичката работа. Не успя и я остави на баща ми...
Мир на праха му! И той не можа да я завърши изцяло, защото болест го гътна. Като
добър родител, той завеща работата на мен... Аз да я приключа. Да но, изведнъж почувствах, че нямам сили, да
се занимавам с нея и от своя страна я предоставих на децата си. Нека те да я
свършат!
-А ти Николчо, какво ще правиш по-цял ден? –запитал заинтригуван
съседът.
-Ами, какво да ти кажа Гоше... Вися у кръчмата. Кога играя, табла, кога
карти хвърлям... А и като ударя и по-няколко ракии, от евтината, дето не се
знае, даже от що е правена и времето мине. Хем леко, хем бързо и естествено без
оная пущина, която тормози всички ни, работата.
В.СОФИН
Няма коментари:
Публикуване на коментар