Треперят чувства, мисли разпилени.
Душата откровено се съблича с устни!
Любовни искри, идват удивени -
Дните тъжни, времената
пусти!
Все още помня някога
покоя,
затрогваща младостта
пияна!
Помня любовта, прибоя
-
морските вълни и
пяна!
Обичах те, дори във зноя.
Луната смъквах, заедно с мечтите!
Тършувах впечатлен звездите -
и търсех начин, да си, само
моя!
Времето единствено разкри следите.
Разстреля съблечена
докрай душата.
Сърцето любещо, не спря да плаче,докато търсеше - изход от съдбата!
В.СОФИН
Няма коментари:
Публикуване на коментар