Гледат в мен очите мили,
клепачи изкусително говорят.
Търсят в душата ми разкрили,
обич, която да измерят!
Намират там, сърцето празно.
Мислите убити във зародиш.
Завистливо днес, времето заразно.
Как в калта, отново да проходиш?
Все пак, една искрица малка
Едва мъждука, тихичко живее!
Все пак една звездица ярка
душата скрито с обич грее!
Огънят омайващ пак,
ще пламне!
Ще нахълта светла любовта!
Сърцето ми изстинало
ще грабне-
чувства, които раждат
красота!
В.СОФИН
Няма коментари:
Публикуване на коментар