Девет годишни момче и момиче улисани играеха на улицата.
-Няма да ти дам... –прозвуча убедително гласчето на момичето,
когато дръпна дневника си далеч от любопитните очи на момчето.
-Що ма!? –измуча недоволно то, и продължи грубо на уличен жаргон, откраднат
от батко му:
-Кво като го видя!? Дай ти казвам! –и посегна да вземе силом
дневника.
Подготвена за действията му, невръстното девойче го
стисна здраво в ръцете си. Ядосан деветгодишният малчуган внезапно обзет от
глупава идея, докопа двете плитки
стърчащи от косата на момичето и започна да ги дърпа безжалостно.
-Мамо-о-о! –изохка девойчето и заплака.
Изплашен донякъде,
малкият разбойник пусна плитките и хукна да бяга. Тъкмо завиваше зад ъгъла,
където се намираше спасителния дом на баща му, когато една нежна ръка, мила и
позната го хвана за ухото. Изненадата му беше пълна. Оказа се майка му, която
го търсеше за обяд . До нея бяха стигнали воплите на плачещото момиче. Вместо
да приеме наказанието като разумно решение за извършената пакост, малкият
непослушник устоя на дърпането и се обади просълзен:
-Кво, бе мамо? Не съм виновен! Тя не ми дава ... –и млъкна
преглъщайки болката от дърпането на ухото си.
-Какво? Какво? Я повтори! –изплашена извиси глас майка му,
не разбрала за какво става дума.
-Ами... И ти мамо! Дневника не дава! Написа нещо в него и го
крие от мен.
-Но нали дневникът е неин? С какво право и се бъркаш? –отвърна
майка му успокоена донякъде от грешката, объркано пропълзяла за момент в главата и.
-Да но мамо, ние си обещахме да нямаме тайни, един от друг,
а пък тя не дава...!
Майка му пристъпи към хълцащото момиче, избърса сълзите му с
кърпичката извадена от джоба си и поиска от сина си, да се извини за стореното.
Без повече да се
инати, малчуганът направи няколко крачки
напред и подаде ръка в знак на примирение. Момичето също протегна своята. Точно
когато двете се срещнаха във въздуха , смутени от бушувалите в тях, вилнели до
преди малко буйни мигове, дневникът изпадна долу на тротоара. Тупна безпомощно
и се разтвори. Изненадани очите на майката проследиха сърцето нарисувано вътре,
пронизано от стрела в средата и видя надписа, който я накара внезапно да
преглътне слюнката си, и дори да се закашля задавено.
„ВИКИ обича КОКО!!!”
Това бе, невръстния и
деветгодишен син, който току що, бе наказан от нея с дърпане на ушите.
В. СОФИН
Няма коментари:
Публикуване на коментар