-Събота! –отговаря без да мисли той.
-Не е това, което исках да чуя от теб! –прозвучава разочарован
гласът на половинката.
-Друго!!! – още по-разочарован се чува гласът на съпругата,
която намира сили в яростта си да отправи нов въпрос към нищо не подозиращия и
съпруг.
-Коя дата сме днес глупако?
-Двайсет и четвърти...! И баба знае!
-Юни! Не помниш ли? –крещи вече разярена половинката.
-Е па, знам. Юни сме, не сме юли я!
-И какво е станало на тая дата? –настойчиво с последна
надежда пита съпругата.
-Знам ли! Да не е умрял някой роднина?
-Жива да не бях!!! –изсъсква справедливо ядосана, жената и добавя:
-Нали тогава сключихме граждански брак, глупако?
-Вярно бе! Как можах да забравя! Ще черпиш ли? –заитригуван пита
съпругът.
-И нагъл отгоре на това. Къде ми е букета с цветя?
-У градината. Къде другаде. Я сипи по-едно и да приключваме!
–добавя изморен съпругът и се изтяга на дивана.
След малко нежната половинка изсипва каната с вода върху
главата на мъжа си и докато той протестира разсънен, тя отскача до градината за
цветя.
Все пак, за да има справедливост, някой трябва да бъде
изкъпан, а букетът да се набере, нали?
В.СОФИН
Няма коментари:
Публикуване на коментар