Обичаше да я гледа. Странно докато девойката
събличаше дрехите си, смъкваше откровено всичко, освен може би мислите му.
Мъжът зяпаше очарован и запленен. Очите му искаха още и още. Въпреки голотата
и, той жадуваше за повече.
Затова се осмели да
се взре в очите и. Изумрудени, блестящи, вперени в неговите, скромни, сиви. И
това обаче се оказа малко за него. Проследи впечатлен усмивката и, която
казваше всъщност много, но и криеше нещо изумително. Разроши с поглед за миг
гарваново черните и коси. Дори разплете дългите и плитки стигащи до пясъка, който
се опитваше да ги хване, но вятъра играещ от морето пречеше. Раменете на
девойката блестяха от Слънцето, което също надничаше в сцената на плажа. Погледът
му непристойно зашари по-нежните момински гърди, сведе дори очи към изящния
малък, почти не окосмен триъгълник и тогава дочу гласът и, идващ подпомогнат от
вятъра. Странно но му прозвуча като заповед:
-Ставай! Хей скъпи, ставай!
За миг помисли, че
нужда от такава покана нямаше. Станало, бе, каквото бе станало, когато
неочакван удар го изведе от унеса в който бе изпаднал.
Ококори уплашен очи.
Събуден грубо от вещите ръце на съпругата с която беше на море. А миг преди
това бе мечтал, бе живял в еротична сцена, която му бе отнета само с едно силно
мушкане в ребрата.
Мъжът въздъхна
разочарован и се изправи. Разбуден погледа му зашари по-почти празния плаж. „Видението“
го нямаше. Няколко възрастни дами излезли да глътнат морски въздух, за част от
секундата спряха погледа му и после напълно ядосан зяпна към жена си, огорчено:
-И ти пък, Елено. Един път от толкова време, да се
почувствам жив, а ти да развалиш всичко...!
В. Софин 
Няма коментари:
Публикуване на коментар