Човек от града
имайки се за много умен решил да се подиграе с един старец, който седял пред
къщата си на пейка.
-Чуваш ли стока дядо? – задал той въпрос без да каже, дори
добър вечер.
-А бе, честно да ти кажем, преди я чувах, но сега съм зле с
ушите. Какво да се прави, старост.
-Добре, а гледаш ли животни? –не отстъпил в нападките си,
подигравчията.
-Гледам, как да не гледам. Та нали от тука минават сутрин за
паша. Ей ги на козичките сега се прибират. А и овцете също... – казал старецът и посочил улицата, по-която
се връщали дрънкайки със звънчета вързани на шиите, едва няколко глави,
добитък.
Любопиткото от града видимо се ядосал, но продължил да
обработва дядото.
-Добре дядо. Добре. Разбрах те, нито чуваш, нито гледаш, а
грижиш ли се все пак за някакви домашни животни?
-Грижим се я! Как да не се грижим! Снощи бех препил с
домашна ракия. Рано сабалем повърнах у коритото на прасето. Оно горкото
хайванче, взело, че излокало всичко. Сега още спи и не дава ядове.
Недоволен или усетил подигравка в думите на възрастния
човек, гражданинът измърморил:
-А бе, дядо. Ти май нещо ме занасяш? Що така?
-Ти пръв почна чадо. Ти пръв! Кажи ми честно, че кой днес
чува, стока, кой я гледа, и кой се грижи, като пари и за по-една ракия нема у
кръчмата.
-Защо да няма дядо? Защо?
-Ами, слаби пенсии, слаба
държава! Тя не дава у нас, никой да шава. Умна данъци създава с цел стоката да намалява. И разбира се познава, че с това успява да ни
унижава, като внос в магазините от чужбина позволява.
В.Софин
Няма коментари:
Публикуване на коментар