Избор

      Седяха притихнали. Очите и шареха наоколо, търсеха, но като не намираха друго интересно в салона на ресторанта, пак се връщаха при него. Привлечена от неговия безупречен чар, тя не можеше да устои. Повикът в кръвта я тормозеше дори през нощта. Лизи беше пристрастена. Дори готова да убие за него, ако се наложи. Обичаше го, но и презираше слабостта си.

Отстрани изглеждаше луда любов, от която няма отърване.

   Не издържа и примирена посегна с ръка. Докосна и погали замечтано студените му леко изпотени, страни. Взря се с въздишка на облекчение в неговият зашеметяващ, кехлибарен цвят, който опияняващ се отразяваше в очите и в които горяха, откровени пламъци.

   Треперейки като току що отбрулен лист при буря Лизи, отсипа от полупразното шише в чашата, уиски с кехлибарен цвят, гаврътна го наведнъж и без да се срамува от неодобрителните, погледи наоколо, които и хвърляха другите хора в ресторанта каза:

-Какво зяпате бе? Не сте ли виждали жена, която обича уиски! То човек ако не се напие вечер друго какво му остава? Да слуша рекламите, гласа на вечно недоволните деца и съпругът, който с всекидневното си мърморене, става толкова отегчителен, толкова досаден, че просто няма как да не направя своя избор!...

В.СОФИН