Всеки се запознава...
С нея!
Идва с раждането на човека и си отива заедно с него.
Едва отворили уста
за първата си глътка въздух и ето че, дошла. Щастливи майките се радват. Бащите
се усмихват притеснено. И за тяхна радост всички заедно като хванати в капан я
притежават в този момент.
В най-тъжното време
и , в най-сложното, отново е при нас.
Докато сме още
млади, досажда но по-рядко. Но после с напредването на възрастта става наш, отличителен белег. Макар, че е допълнителна украса към някои лица, все пак е
особено неприятна за жените. През дългия си живот, те се опитват да я
ликвидират. Не я обичат. Какво приказвам? Направо я мразят. Гладят я, ако
трябва, лъжат я с кремове и въпреки грижите, тя изпъква тогава, когато не е
нужна изобщо. Животът я познава. Направо е влюбен в нея. Не може да си
представи времето напред, ако тя не е с него.
Интересно защо тя, обича най-много възрастните хора. Намерила
място, свила гнездо в чертите, неумолимо стои и дори си позволява да се
разшири. Даже не е болест. Просто бръчица някаква, опитваща се да живее дружно
в чертите на всеки от нас. Не харесвана, не любима, натрапчива, но с времето в
комбина.
В.СОФИН
Няма коментари:
Публикуване на коментар