Пролетни усмихнати лалета
блестяха в градината с живот.
Гълъби лишени от клишета,
гукаха неспирно за любов!
Времето намръщено докара
сънливи капките, дъждовни.
Вятър мил, подшушна вяра,
в очите прелестно чаровни!
От устните откъсната въздишка,
търсеше сред люляка живот.
Там паяк пуснал тънка нишка,
правеше всекидневния си ход.
И в тази пролетна идилия
момиче разплакано едно,
тихо хлипаше за милия,
заминал в чужбина за добро!
В.Софин
Няма коментари:
Публикуване на коментар