Сънувам представяне. Всички гледат в една точка. Озъртам се!
Не проумявам! Щипя се. Не помага. Осенява ме идея. Май всички зяпат в мен...
Явно точката съм аз?! Нима представянето е мое? Кога пък съм успял, да напиша
книга? При това някакви си, „Усмихнати
сълзи“! То сълзи има, ама чак усмихнати?
Тревожен сън прекъсва сънят ми. Отварям очи! Гледам в
джиесема, но усещам и погледи вкупом събрани в мен... Явно не сънувам! Все пак
съм на представяне!
Не! На представление!
Намирам се в театър с милата. Постановката, която представят
е: „Сълзи усмихнати“, а неудобните погледи естествено вперени, са неодобрение за
хъркането, което се разнасяше мощно от мен по-време на излъчването на сцените от първото действие...
В.Софин
Няма коментари:
Публикуване на коментар