Валят сълзи!

   Капят бавно сълзите...  Без шум се стичат! Мокрят!

Душата българска плува в тях, удавена...

Горчи! Устата пелин! Очите широко отворени...

Не виждат! Изход няма!

Плачат майките... Бащи проклинат! Политици лекомислено обиждат...

Сълзите текат безспирно...

Боклуците превземат ТЕРИТОРИЯ!

Клошари с избодени души, търсят, коричка хляб! Контейнерът смърди и той обиден...

Просят гладните! Безработните се молят!

Умират изоставени без помощ пенсионери...

Валят сълзите! Стичат се, събрани в ОКЕАН!

Няма глъч, липсва шум... Не се дочува даже, хлипане!

Разбити пътища! Изкормени мечти! Хора превърнати в уроди...

Усмихнати без мозък наркомани... Ликвидирана човечност!!!

Забравен толерантен език...

Капка една, единствена срам! Горчи!!! Изход няма!

И последният оцелял път е подгизнал от сълзи... Пързалка!!!

Душата българска мълчи... Кой ще пресуши, горчиви, всекидневните сълзи?

Животът наш без отговор, продължава, без свобода и обич...

Продължава да тежи!!!

В.Софин