Зад всеки паднал
през Есента лист се крие нечия съдба...
Сланата от живота като дойде, не хваща всички едновременно!
Най-не устойчивите на вятър си отиват бързо!
Други не обагрени в златисто жълто, не усетили повея на
промяната, все още продължават да дишат в зелено...
Но това е временно! Няма лист да не опада и човек, който да
не умре!
Зад всеки обрулен от Времето лист се крие човешка съдба!
Остава само корена, който ако е посаден в Земята правилно е вързал
младите дървета на които сме дали живот...
На Пролет дърветата цъфтят. Не всички...! Листата възторжено
се разлистват гълтайки чист въздух и Слънце. Не всички...! Птиците влюбено
пеят! Не всички...! Въпреки това именно
тогава се ражда вдъхновен, покълнва, младият живот!!!
В.Софин
Няма коментари:
Публикуване на коментар