Тръпнещо сърцето иска,
приказка сред букова гора –
срещната загадъчна усмивка
в ранна изумрудена зора!
За поздрав вдигнати ръцете
към шумният от щастие подскок,
усещат безкрайни световете
на бързият сред камъни, поток!
Отдавна забравен аромат
носът възторжено улавя...
Облечени в роса цъфтят
билки, в които се удавя!
Светлините хвърлят сенки.
Бавно Слънцето се точи...
Наблизо сред узрели дренки,
изплашен заекът изскочи!
Нагоре към призрачна поляна
криволичи водеща, пътека...
Стои на нея в зеленина обляна,
малка къща, скрита в клека!
Няма коментари:
Публикуване на коментар