Пустата му и работа, колкото и да я мразя, колкото и презирам, все намира време да се пъхне в ръцете ми с усмивка и да ме прикара да се задействам.От толкова ухажване от нейна страна се чудя,къде да се скрия... напъхам се в леглото на мързел и там ме открива. Скатая се с книга в ръцете, отново иска да ме вижда свел гръб и в действие. Напоследък работата е станала хаплива... Хапе краката, опитва се да пие от ума ми в главата. Опитва се да ме смачка. Е аз съм само човек, дали трябва да и се отдам изцяло или да абдикирам. Да но, трябва да се яде, трябвало и данъци да се плащат на държавата, мащеха. А моите права? Какви права!? Свий гръб и работи за системата! Системата ,която убива в нас човещината и ни кара да изглеждаме жалки. И някои казват, парите са щастието. Работата пък мисли обратното. Бачкането е всичко, а парите са само за някои дето обичат да броят цифри. Е аз не обичам цифрите, но обичам свободата. Работата колкото и да ме ухажва, не е моят приоритет! Добре, че поне още има чист въздух в планината. Там горе на високото, да извикам:
-И аз мога!
-Какво бе? -пита ехото с любопитство.
--Как какво бе!? Можем да окнем, че работата не е всичко... Има любов, има приятелство има смях има Природа...
-А парите!
-Парите са... Всъщност какво са парите? Необходимост, но не и радост, защото парят.
В.Софин😉👍
Няма коментари:
Публикуване на коментар