Седим в петък с
моя приятел господин редакторът, пием ракия, хапваме за мезе сладки и нищим
заглавието на новата ми книга.
Внезапен звън от джиесем в джоба ми, ме изкарва от унес.
Вдигам, изслушвам, затварям и пускам на свобода, блажена усмивка.
-Какво? Нещо хубаво ли е станало? –пита ме редакторът,
докато отпива от чашата глътка ракия.
-Ами да! Току що шефът ми каза наздраве....
-Хм! Интересно! И как така е подушил, че пием ракия?
-Подушил той! Надушил, че утре съм първа смяна на работа....
И звъни загрижен да не забравя, че утре имам, раншно ставане...
В.Софин
Няма коментари:
Публикуване на коментар