Докосваш ме останала без думи!
Усмивката ти, влюбено ме гали...
Виждам те, в остарелите албуми
млада си, макар във мен да вали!
Годините отдавна са отминали.
Любовта макар и куца, оцеляла...
Някогашни дните поизстинали
сребреят днес, в косата побеляла!
Твоето докосване все пак остава!
И виждам полъха на топъл вятър...
Любовта, която радостта създава,
оживява с мен в приказен театър!
В.Софин
Няма коментари:
Публикуване на коментар