Тихо отронват се сълзи...
В душата тъжно е, вали!
Животът оставен да пълзи,
удавен днес е във мъгли!
Облаци оловни над земята
изсипани, безпомощно кръжат.
А хората усетили, че са виновни
за времето отминало, тъжат!
На пътя хвърлен сивия прах
се влива в човешките души...
Листопадът само е без страх,
не знае в жълто да мълчи...!
В.Софин
Няма коментари:
Публикуване на коментар