Тъжно е!

        Тъжно е, когато в една държава правят, всичко възможно, положително за други държави, а те дори не забелязват това. Ако все пак обърнат внимание и покажат чувства, то е за да размахат обвинително пръст.

        Прекалено тъжно е, когато държавата не забелязва, че в нея живеят хора.

Тъжно е, когато се живурка в удобно измислена за някои, лъже демокрация.

Особено тъжно е, когато пред избори се продават гласове и се знае предварителния вот на гласоподавателите.

    Гладно е, когато някои хора го купуват, не да забогатеят, а просто за да оцелеят.

Тъжно е, всекидневно да лъжат, че няма пари за здраве, за пенсии и др., когато в това време намират средства да купуват въоръжение, което не е необходимо при армия, която почти не диша.

Тъжно е да съществува безплатно здравеопазване, което дава право само на хора с пари да се лекуват.

Гладно е, когато някои бъркат по кофите с боклук за да живея в измислен безумен свят, който явно не ги иска...

Тъжно е европейски пари да се усвояват само за лични цели, а обществото да страда от това.

Особено тъжно е, да се работи цял живот в системата и накрая почти стигнали пенсия хората да си отиват забравени от общество на което не му пука, и на което малко или много, поне данъци а дадени...

Когато убиват умишлено хора е тъжно, защото правосъдието не си мръдва пръста да раздаде справедливост или, ако го стори прави го само защото е заинтересувано да прибере парите си...

      Тъжно е, когато видим с очи до каква висота са стигнали други държави, а нашата, милата все още топурка в кал до шия и няма измъкване...

Особено тъжно е, когато видим как пустеят обезлюдени селата; как се рушат в безпомощност къщите; как освен тръни по нивите няма нищо друго; как се убиват умишлено здрави животни, които са цел, за препитание на нашенеца...

Тъжно е на пазара да има от пиле до мляко и то само повечето внесени от Европейския съюз, а наши такива почти да няма...

   Особено тъжно е, когато хората са разделени по етноси и едните получават социални грижи и ползват безплатно услуги, докато останалите са задължени да плащат данъци за една държава, която изобщо не мисли за тях...

Тъжно е, когато си завиждаме и се мразим само за това, че някои са родени с късмет и им върви в живота.

Тъжно е, когато брат убива брата си, майка удушава бебето си, а син родителите си само за да ги ограби...

Тъжно е нали?

Когато липсва избор в живота, тогава държавата обречена на всекидневно вегетиране е престанала да диша...

Но, казват някои от нас, тихо под сурдинка:

-Правилата ги определят други! Ние само гледаме, ругаем и ни става наистина толкова тъжно и страшно, че все още сме тук в държава, хваната здраво в примката на мрака...

В.Софин