Неосъществена любовна среща

 

                                                                             

      Вървя! Какво приказвам?! Направо, летя!

Пред старото кино. Точно в десет…

Да, ама не!... - внезапно по пътя срещам познат, който ме спира с думите:

-Накъде така, в тоя пек?

-Ами… малко на разходка… -опитвам да скрия предстоящата среща.

Веднага след моите нелепо изтървани думи, се почва:

-А бе! Знаеш ли…? За него ми е думата…. А, помниш ли…?

Изнервен поглеждам моя приятел часовникът, но  от него вместо помощ нахлува, неумолимата цифра, десет часа…

-Хм! Ти какво, все си гледаш часовника? Май не ме слушаш какво ти говоря? -с право се обижда познатият.

-А не! Целият съм в слух… -мъча се да оправдая разсеяността си.

-Добре тогава -усмихва се познатият и ме кани:

-Що не идем на по-едно кафе!

-Ох! Не!

-Не искаш да пиеш кафе с мен?! -ядосва се познатият и с право.

-Не! Не е това…

-А какво може да бъде?! Да не би случайно да имаш среща? -пита познатият и се взира очаквателно в ирисите на сините ми, очи.

Облекчен донякъде се чувам да казвам:

-Да! Току що имах…

-Имаше?! -чуди се познатият.

-М- да…! Имах! Току що удари десет часа…

Решил да ме успокоява познатият ми казва:

-Е, има време…

От това разбира се ми става още по тежко:

-Да но, тя не знае това…

-Тя?! Имаш среща с момиче и се туткаш…?!

-Е, нали ти ме спря… -гледам обвиняващ кафявите очи на познатият.

-И ти не ме отсвири?! -учудва се той.

-Хм! После ще ми кажеш, че не те познавам… А, това не е хубаво, нали?

-Щом е за среща с момиче е простено… -съпричастно ме поглежда в сините очи, познатият.

-Хубаво би било! Да но, момичетата не прощават грешките. Особено при първа среща…

-Е, имаш шанс за втора… -старае се да ме успокоява, познатият, но вместо това аз проплаквам:

-Но не и с това момиче, приятелю… Не и с него! А толкова усилия хвърлих за тая среща…

-Голяма работа! -опитва познатият да смекчи сълзите потекли, предателски по-лицето ми и веднага след това ме кани отново на кафе и нещо по-силничко с него…

   Виждам се в безизходица. Тръгваме заедно. Вече сме в кафенето. Заедно с кафето поръчваме и по-едно джинче с лед за преглъщане на горещините. Тъкмо да съединим чашите и да чуем техния пеещ звън, внезапно вратата на кафенето се отваря и както става в сапунените сериали на прага се появява момичето, с което имах среща в десет…. Когато ме вижда, тя  впива отровен и неумолим поглед в сините ми очи и сяда с някаква приятелка на една маса разстояние от мен и познатия с, който си опитваме, джинчето…

Внезапно, уплашен изтръпвам целия от позната, болка в бъбреците. Тя ме отрезвява, защото чувам познат женски глас:

-Ти, какво? Няма ли да вървиш на работа?

    Внезапно сякаш съм на друга планета проглеждам, събуден. Съпругата до мен с една ръка търсеше нещо в  бъбреците ми и явно го намери защото една предупредителна лампичка ми светва.

    Моята среща с момичето на моите мечти, не само не се беше състояла, но заподозрях, че и бъдещето не знаеше, абсолютно нищо, ама изобщо нищичко за нея…

В.Софин  

-