Харесва ми навика, всеки ден
да пиша по една буква. Така до края на годината със сигурност ще успея да
напиша разказ... А следващата година, когато смятам да усвоя по-две букви като
нищо току виж се родила новела... А, пък по нататък, може и повест да напиша!
Нищо не се знае, ако съм постоянно зает да рисувам букви и нищо друго не ме
интересува, виж ти... родил се роман! Роман за моето писане!...
С постоянство докато пързалям
буквите току виж ме хлъзнали мен. Някой по-бърз, който няма време за
губене ще успее да превземе повече самотни бели, листа. И ето ти, трилогия…
Пък аз изостанал като първолак все още дремя на първите букви… Тогава? С малко напън, ако не гледам рекламите по телевизора, мога и да успея. Колкото повече подредени букви, усвоени правилно думи и изречения идващи от душата, толкова по-добре. Но от друга страна, ако прекалено се напъвам може и безсмислица да сътворя. Разковничето търся, а то е няма такова. Ако вървят леко смазани думите и гладко изреченията, може да се пише. Но ако за момент се препъна по-добре за успокоение да погледна отегчаващите реклами по телевизията. Те са все едни и същи. Трябва ли това да се случи и с написаното от мен. Някаква безсмислица, бълвоч, която предизвиква вместо умиление и сълзи на радост, гняв и омраза?!
Колкото и да се вглеждам в написаните шедьоври в литературата едва ли ще ги стигна. Нима всичко вече е написано?! Откъде идеи и нов стил, който още не е роден по страниците на книгите? Само с писане не става! Не бива и да се излагаме с клишета! Тогава? Ами същото. Буква по буква ражда дума! Дума по-дума, изречение… Изречение до изречение, разказ. А като успея да удължа разказа, току виж, новела се родила. Стъпка по стъпка, интелигентно сканиране докато вляза в романа. А когато успея да се настаня там и спра да късам написаните без чувство страници, току виж успял съм… Шедьовър? Глупости! Научил съм правилно азбуката! Азбуката на живота без, която няма писане и не се препоръчва такова. Хм! Защо не реклами?! Все пак са прекалено отегчителни, нали?!
В.Софин
Няма коментари:
Публикуване на коментар