Пуснах стихове в реките.
Римите заплуваха с водата.
Стигнаха морето на мечтите -
зората, оцветиха със позлата…!
Качих разкази във планините.
Думите подгониха небето.
Уловиха там, облаче на дните -
в синьо оцветиха му сърцето…!
Неизвестен брой от изречения,
градове подпалиха с любов.
Пламъците бяха от значение
изригна от някъде, роман готов!
В.Софин
Няма коментари:
Публикуване на коментар