Завзел мислите на края роден,
ефирен танцуваше почти…
Без маска дишаше свободен –
Дансингът на моите мечти!
Скачаше сред цъфналия двор.
Гледаше към бащината къща.
Катереше се в кичестия бор,
с носталгия за
младост, съща…!
Пулсираше в гърдите ми чутовен,
мислите превземаше без страх…
Прегръщаше ме Дансингът грижовен –
Дансингът на първата, любов!
Няма коментари:
Публикуване на коментар