Тялото е божи храм,
където често и без срам
с марков алкохол отбран
влиза дявол неразбран!
И няма ден да не сгрешим,
когато пълна чаша уловим.
Пияни с дух неукротим,
затъваме в лепкавия грим!
Черпим ожаднялата си глътка
всеки миг и тъжен час.
Осъзнаваме в поредна врътка,
че животът вече не е с нас…
Тялото е божи храм!
Нужно му е гъвкав срам
да усети честно, всеки сам,
че може да живее и без грам…!
В.Софин
Няма коментари:
Публикуване на коментар