Есента е някъде в джоба ми.
Събирам листата и жълти.
Нишки прозират в косите ми…
Отиват си дните и дълги…!
Есента е някъде в мислите.
Събирам плодовете и цели.
В очите и честни, лъчистите -
отиват си дните презрели…!
Есента ме чака във бъдното.
Преследвам боите и, цветни.
Нишки прозират във мъдрото…
Пристигат дните им, тъжни…!
В.Софин
Няма коментари:
Публикуване на коментар