Есенните листа ако знаеха, че нямам мерак да ги мета едва ли биха скочили в двора ми за да ме ядосват.
Рекламата ако знаеше, че обичам повече жена си отколкото нея, едва ли щеше да ми се показва разсъблечена по луксозни гащи, струващи и майка си и баща си...
Ракията ако знаеше, че истински я обичам, щеше доброволно да скочи в чашата ми, вместо да ме измъчва аз да върша, сипването!
Остроумието е като
безумието. След няколко чаши ракия съм толкова обезумял, че съм готов да напиша
не едно, а няколко остроумия, които после оставени в недоумение, сами се чудят как са били създадени.
Струва ми се… дошъл е момента
– вечер с мастика и мента!
Дори и никак да не иска
примирен в поза ниска,
Дъждът отново ще се плиска
в калта, която го си го
иска!
В.Софин 31.10.2020год.
Няма коментари:
Публикуване на коментар