Обяд в
ресторант. Редувахме се. Една супа сервирана в средата на маса. Една лъжица за
мен, една за нея… Пристигна и второто… Едно картофче за нея, едно за мен.
Парченце домат за мен и същото за нея…
Поръчах вино с молба, само за една чаша. Другата и без това
беше излишна. Една глътка за мен, една за нея…
Всеки хранеше другия с усмивката на любовта.
Нищо не беше случайно. Вживяхме се в роля. Бяхме гледали
предишната вечер Мики Рурк и Ким Бейсинджър във филма „Девет седмици и
половина“
Платих без страх
сметката за обяда. В изненада получих още една. Глоба в четиристотин Евра за нарушена,
социална дистанция.
В.Софин
Няма коментари:
Публикуване на коментар