Любимото
занимание на майстор Гюро и майстор Насо било да спорят кой е по-добър в
професията си. Всеки се изкарвал по-голям от другия.
-Ти пък какво знаеш? -започвал спор Гюро. – Я и капата да си
ударим, е тука доле, она сама, че отскочи после и пак ще легне на главата ми…
Позасмял се майстор Насо и отвърнал:
-Твоята работа не струва!... Ударим ли моята капа доле на
подо ще излети през прозорецо и комино ти е запушен!...
-Докато преглъщал поредното яйце за мезе на ракията Гюро
след като се позамислил казал:
-Е, от тука ако го фърлим това яйце, което току що изядох ще
се лепне направо на стъклото на колата ти, която си паркирал пред вазе…
-Твоето хвърляне не струва -засмял се Насо. Я само ако не
бех замезил с яйцето си… Направо щех да го мушна през прозореца на колата ти и
оно щеше да се разплиска на седалката ти…
-Хм!
Засегнал се Гюро замислен и после се изрепчил на Насо, който
бил отворил уши за отговор:
-Ако изпием това шише с ракия сам, пак ще си останем трезвен…
-Това нищо не е… -усмихнал се майстор Насо. -Цела дамаджана да изпием, верно мое и да се
напием, но на другио ден главата нема да ме боли и мистрията с варта пак ще си
я въртим без проблеми…
Слушал ги отстрани кръчмарят Весо, усмихвал се на глупостите
на съседите и като усетил, че са много пияни им казал:
-А бе вие двамата, кога ще плащате сметката?
-Ти какво гониш ли ни? – засегнал се майстор Гюро.
-Нима е станало време да си ходим? -зачудил се и майстор Насо.
-Не знам от вас кой е по-майстор -обадил се Весо кръчмарят. -
Но знам, че който първи извади сега чевръст кесията и плати, значи го бива
повече…
Бръкнали се едновременно и двамата майстори и извадили
кесиите да платят. Веднага след това се скарали кой е бил по-бръз.
Аха, били готови да се хванат за гушите.
-Чекайте малко преди да сте строшили нещо… -прекъснал спора
им, Весо кръчмарят. -Мене ако питате и двамата едновременно бяхте достатъчно
бързи…
-Какво значи това? – обадил се майстор Гюро.
-Да, какво? – включил се в разговора и майстор Насо.
-Това значи, че и двамата трябва да платите, два пъти
сметката!
-Ама това защо?!
-И двамата сте бързи и двамата сте майстори, а сега се
пазарите за сметката?
-Верно е! -обадил се Майстор Гюро.
-И с право е! -обадил се и майстор Насо съгласен с казаното
от Весо кръчмаря.
Докато се разплащали Весо им казал:
-Все пак като се замислих вие сте майстори, но май Весо,
тоест аз съм по голем от вас… Прибрах вашите пари…
-Кое си е верно Весо, верно е… Ама щом усетиш че сме изтръпнали
и ракийката у чашите тука на масата се превръща на вода- -обадил се Гюро. Насо за
да не остане по-назад добавил:
-Кое си е верно Весо, верно е… Се съм се питал, защо изтрезнявам
на последната чаша, а на първата ме фаща?!
-Е това си е ваше право да питате! Но не чекайте да ви
отговорим, защото аз отдавна не спорим. А има ли смисъл след като съм прибрал
парите… Вашите де… Не се обиждайте, но който подхваща спор трябва да е готов и
да го изгуби… Така, че вървете си със
здраве и друг път не спорете, ами си пийте ракията и проклинайте като другите хора
системата, която ви кара да вършите всичко
това…
Позамислили се двамата майстори, навели се долу на пода,
където и двата им калпака скучаели след хвърлянето им по-време на спора, и като
ги отупали от дрехите си се изнизали през вратата.
Вече отвън:
-Хитрец ми се вижда Весо, но по-умен от нази, не е… -обадил
се майстор Гюро.
-И я така мислим! -отвърнал Насо.
-Най-после стигнахме до някакво единомислие… А като се
замислиш, цела вечер спорехме за глупости! -обадил се Гюро и като засукал мустак
се прибрал в къщата си наблизо. Естествено и Насо успял да се добере до прага
на съседната. Все пак всеки знае има ли
съседи има и спор. Единомислие като се сети човек и в парламента няма та
другаде ли?!
В.Софин
7.10.2020год.
Няма коментари:
Публикуване на коментар