В диалог със себе си...

                                                                                       

              

         В диалог със себе си…

    Маткап… Може би  ръчна дрелка!?  А какво ще кажете за бормашина? Едно и също? Не. Едното е усилие на ръцете, а другото с помощта на електрическия ток.

И какво от това?

   Работят ни… Не пробиват ни! В главата отвор с неизвестна величина. Всъщност е без значение. Малка или голяма „дупка“ в мозъка… Какво пък значи това?

Изтича…

Кой?

Баща ни, или майка ни?

Не!

Може би, мозъкът? На всеки…?

Познахте!

С диаметър незнаен… дори и милиметър, а може би 0.55 от него!

Без значение! Мозъкът изтича…

А ние сме във времето!

Пясъчен часовник?

Не!

Изтича животът?

Е, това и баба го знае.

Знае го, ама не знае, че изтича насилствено…

Моят е изтекъл. Мозъкът ми се стича…И не само моят!

За добро или зло ни манипулират?

Или за пари!?

   А може би става въпрос за много, ама много милиарди, които и най-богатия, ама най-нещастния с прекалено имущество не може да осъзнае!

Няма значение!

Мозъкът е изтекъл през малкият, нищожен милиметър.

И какво?

Знае се! Без любов, без роднини, дори без майка и баща… Е, може и без ресторанти, може и без дискотеки… но дали може без любов?

Или всичко на дистанция?

Без път напред! Без мисъл?

Пък защо ли? След като мозъкът е изтекъл?

Ляво, дясно! Дясно, ляво!

А напред?

Напред…! Е, няма напред.

Моля!?

 За постоянно дошъл на земята - новия ред!!! Пари, подчинение и под сурдинка, ако някой се осмели, благословия… ама от ония, които всички си знаем… Е, майка или баща, дали е от значение?

Благословия трябва да има!

А животът? А милиметровия отвор в мозъка?

Изтича!

Не за друго, а заради простата причина…

Причина?

Не всеки знае, ах повярвайте ми, не всеки знае, че ще си отиде от тоя свят?

Или не подозира? Заслепен! Вечен?

Е, нищо не е вечно!

Иска ми се… Ама много ми се иска!  Животът, човешкият да е безконечен…!!!

Ама защо?

Няма смисъл!

И след нас, дори и да ни няма ще има мисъл!

В.Софин 1.03.2021год.