Животът изтече в помийната яма.
Изстискан дълбоко в земята, изтече…
Хванат в капан на тишина голяма -
заболял животът, скрил се е вече!
И няма в луната проблясък…
Звездите припадат в далечината…
Настръхнала с поредния крясък
оплаква се усамотена планината!
Сълзите на всички не
стигнаха.
Натъжена Реката ги
приветства.
Мъртвите земята в люлка, приюти…
Смъртта си позволява да шества…
Животът потънал в помийната яма
дълбоко в земята се крие отречен.
В битката днешна изтекла голяма -
човекът се пита, дали още е вечен!?
В.Софин 7.03.2021год.
Няма коментари:
Публикуване на коментар