Любовта плаче в тъмното там
изоставена, самичка на влака.
Мъждее звездичка - последния щам,
изчезва далече, някъде в мрака…!
Перонът потънал изцяло в сълзи -
зарязан без думи, скръбно мълчи…
В небето любопитна луната пълзи -
невидимо хвърля следящи, очи…!
Любовта плаче самичка на влака.
Забравени с нея се мъкнат съдбите.
Изчезват звездите, някъде в мрака –
в самота последни, умират - мечтите!
В.Софин
Няма коментари:
Публикуване на коментар