В ниското
Въпреки изкачването си, имаше
чувството, че слиза. Не беше виновен за станалото. Или виновен, защото имаше
талант. Не, че и другите хора го нямаха.
Изкачваше се устремно всеки ден, но всъщност слизаше. Колкото по-нагоре в
йерархията, толкова по-ниско падаше. Предишното равновесие го нямаше. Златната
среда липсваше.
Ниското го зовеше. Желаеше да спре устрема му за височина напред. Колкото по-висок ставаше в
изкачването, стремежът му пропадаше в ниското.
Има си хас…!
Годините неминуемо бяха стигнали апогея си. Равновесието на средната
възраст я нямаше, а старостта усвоила слизането залиташе в ниското, откъдето
нямаше измъкване.
В.Софин 20.05.2021год.
Няма коментари:
Публикуване на коментар