На Бъки

                                                                                                  

                                                      На Бъки

За теб със мисъл, пряма,

когато вече те няма…

Липсваш на пътя ми!

Няма кой да подскача до мен.

Денят, който ме радваше -

безвъзвратно си отишъл.

Космат стари приятелю!

Приятел, който липсва.

Пътищата ни се разделиха.

Но сякаш пак си до мен

дори, когато те няма…

Сякаш твоята усмивка,

твоята прегръдка с лапи -

усещам я на гърдите си.

Разбирам трудна годината.

Вече отдавна е минала.

Но ти си оставаш до мен

с мисълта за оня тежък ден,

когато грозно, уста раззинала –

смъртта грабна те от мен!!!

В.Софин 18.05.2021год.