Една почти любовна история
Когато я видя тъй леко облечена в красивото
си зелено, а лицето и зряло и червено, нещо трепна в душата на мъжа. Дали пък
това не беше любов!
Не устоя на порива ѝ. Искаше му се да я има. Единствено и само за него.
Свежият и естествен парфюм нахлу в ноздрите му и мъжът преглътна. Такова очарование
да срещнеш на пролет си беше чудо. Посегна нетърпеливо с ръка. Тя не го отблъсна, нито пък се обиди.
Напротив стори му се, че го насърчава. Той срамежливият въздъхна и се огледа,
за да не види някой случаен минувач посегателството му. Намираше се в чужда
градина, където зрееха чудеса. Едно от тях беше привлякло вниманието му: облечено
леко в красивото си зелено с лице, узряло и червено… Първата ягода за годината,
имала щастието да узрее на пролет, беше откъсната от не устоялата ръка на мъжа,
който бързо я напъха в устата си млясна, огледа се за нови жертви и като не
откри такива бързо се изсули от чуждата градина в известна само за него, посока.
В.Софин 20.05.2021год.
Няма коментари:
Публикуване на коментар