Имам аз...

                                                                 

                                                                                              

      

Имам аз…

Имам аз една уста

недоволна все мърмори, тя.

За високата цена в газта,

която парите ми прибра…

 

Имам аз една кола

стара от „СОЦА“ ми е тя.

С нея ходя често във дола

да сека за зимата, дърва.

 

Имам аз една коза

вечно гладна ми е тя.

Гроздето от дворната лоза

с уста докрай, събра.

 

Имам аз една страна

с търгаши пълничка е тя.

Продават те с добра цена

на избори - хорска, съвестта!

 

Имам аз една молба

с парите свързана е тя.

Моля се да не стигам до делба

с данъци в общинската, уста.

 

Имам аз една жена

като слънцето ми свети, тя.

Често награждавам я с луна

в любовен стих, който ѝ шептя!

 

Сънувам нощем аз, една мечта.

пътувам някъде сред младостта.

Усещам близо е до мене любовта.

Уви! Скърцат коленете на старостта!

В.Софин